кокар (кугар, когар), запах гари. Ст. Чек. Кукар тухрĕ (запах гари от шерсти, перьев, волос, масла). Изамб. Т. Кукар шăрши килет. Пахнет гарью. КС. Сысна ĕнтнĕ чухне кукар шăрши кĕрет (пахнет палёным, когда горит «ӳт таврашĕ»). Шорк. Кокар шăрши тохнă. Слышен запах спаленных волос или шерсти. || Паленые ноги или голова животного. [Повидимому, есть и произн. коакар(коагар, где оа — дифтонг). N. Пире паян коакар (scr. кăакар) шӳрпи çитарчĕç. Ib. Така пуссан, коакар (зсг. кăакар) шӳрпи пĕçереççĕ]. Персирл. Кокар пĕçертĕмĕр. Мы палили и варили ноги и голову. Ib. Кокар шӳрпи пĕçертĕмĕр. Сред. Юм. Пуç-ôра кокарĕнчен сутин (студень) тăваççĕ. Шорк. Пирĕн паян кокар тăваççĕ. У нас сегодня палят на огне конечности заколотого животного. Питушк. Кукар ашĕ — ноги и голова заколотого животного. || Встреч. в одной песне в неизв. знач. Панклеи. Илтер, илтер, илтер кокар, пăр кокар. (Из песни в игре «илтер»).
Çавăн пекех пăхăр:
кукамай-уйар кукамай-чĕччи Куканак Куканар çырми « кукар » кукарекать кукареку кукарлан кукарлантар кукарча